Етичната и правна реалност на заместващото майчинство

Българските народни представители са на път да регламентират сурогатното майчинство с приетите на първо четене промени в Семейния кодекс, в Кодекса на труда и в Закона за здравето. Заместващото майчинство е една противоречива тема и неслучайно няма европейско законодателство по въпроса, а в много европейски страни (Австрия, Франция, Германия, Италия, Швеция) е абсолютно забранено. Аз не съм противник на сурогатното майчинство като медицинска възможност, но апелирам за по-умерен и консервативен подход. Една инициатива в толкова деликатна област трябва да отчете етичните страни на въпроса и бъде съпроводена от анализ на риска от евентуални злоупотреби.

Учудващ е фактът, че при подготовката на законодателните предложения не е проведено статистическо проучване, за да се установи броя на двойките в България, които обмислят възможността да се възползват от заместващото майчинство. Наскоро гражданската организация "Зачатие" обяви, че в България има само 20 такива двойки. Би трябвало да отбележим, че годишно по 2000 бебета са изоставяни и може би първо трябва да се замислим за подпомагане на процедурите за осиновяване и на втори план да говорим за сурогатното майчинство като възможност за хора, които не могат да имат деца.

В обсъжданията за нуждата от регламентиране на заместващото майчинство също трябва да се обърне внимание на дефинирането на процедурите по него и евентуалните му последици и рискове. Според предложената в Семейния кодекс дефиниция заместващото майчинство е това майчинство, при което съпрузи възлагат с договор на друга жена да износи бременност и да роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка. Определението показва, че има два типа заместващо майчинство - когато се износва яйцеклетка на жената, оплодена от нейния съпруг, и когато самата яйцеклетка е донорска. Във втория случай, сурогатното майчинство ще има директно отражение върху пазара на яйцеклетки, а това е област, в която България не е направила необходимото за превенция на злоупотреба с търговията им. Също, при анонимни дарения може да се стигне до форми на кръвосмешение или нелегално хормонално стимулиране на жени с цел продажба на техните яйцеклетки.

Сред предложените поправки аз не открих и гаранция срещу съществуващите криминални практики, като например трафика на бременни жени с цел бъдещо нелегално осиновяване. Не са добре регламентирани и отношенията между заместващата майка и родителите, а липсата на строги договорни отношения между двете страни лесно ще отвори кутията на Пандора и доведе до порочни практики като изнудване, манипулация, искане на допълнителни плащания. Подобни препратки не са признак на циничност от моя страна, а по-скоро апел за повече реализъм и задълбоченост при обсъждането на тази чувствителна сфера, докато се намери приемлив обществен баланс, осигуряващ защита на интересите и правата на всички страни и най-вече на децата.

В етичен план, поправките в Семейния кодекс също предизвикват противоречия. Какви ще са последиците за едно дете, ако му се обясни, че генетичната му майка, майката, която го е износила и социалната му майка са три различни личности (при случаите на донорска яйцеклетка)?

Аз разбирам и подкрепям двойките, които по медицински показания имат нужда от подобна процедура, но смятам, че по-уместно за всички страни ще бъде да предприемем един постепенен и информиран подход към регламентирането на сурогатното майчинство. Като първа и решаваща крачка трябва да се разреши тази процедура в рамките на семейството. Например от сестра на сестра. Аз смятам това за целесъобразно, считайки че същото правило е постановено в закона за трансплантация на органи. След подробен анализ, обхвата на случаите, в които процедурата се разрешава, може постепенно да се увеличи и да включи заместващи майки, които нямат кръвна връзка с родителите. Това може да настъпи само ако и когато обществото ни е добре информирано за всички аспекти на сурогатното майчинство, съществуващите рискове от злоупотреби и етичните дилеми и е готово да ги приеме.